Йохан Готлиб Фихте - снимка Уикипедия

Роден е на 19 май 1762 година в Раменау, Саксония. Произхожда от много бедно семейство, което било известно със своята честност и с доброто си име. В детството си малкият Йохан бил принуден да гледа гъски, за да помогне на семейството си.

Още от малък Йохан Фихте привлича вниманието със забележителните си умствени способности. Когато се случило барон фон Милтица да закъснее за църковна служба и пропуснал проповедта, Йохан му я възпроизвел буквално дума по дума. Феноменалната памет и умствения потенциал на момчето впечатлили барона и той решил да се погрижи за бъдещото му образование. Благодарение на неговата помощ Фихте започнал да учи.

От 1774 до 1780 година Фихте учи в Пфорте. След като завършва гимназия дава частни уроци, за си изкарва прехраната. Постъпва в Йенската богословска семинария (майка му искала той да стане пастор), а по-късно продължава образованието си в Лайбциг.

През 1788 година Йохан Готлиб Фихте започва да преподава в Цюрих. Там се среща с Лафатер и Песталоци, но се запознава и с Йохана Рейн, племенница на известния поет Клопсток, с която през 1790 година се сгодяват. Но междувременно семейството претърпява икономически проблеми и предстоящият брак се отлага. Женят се през октомври 1793 година.

По това време Фихте изучава критическата философия. До момента се увличал по Спиноза и отричал свободната воля. Останал особено поразен от етическата страна на философията на Кант и става негов последовател. Етическите стремежи се явяват основен източник на философското творчество на Фихте. На следващата година той се запознава с Кант и му дава един свой ръкопис – „Опит за критика на всяко откровение“. Съчинението намира одобрението на Кант и се публикува, но анонимно. Всички смятали, че то принадлежи на Кант, а когато недоразумението било изяснено, донесло голяма известност на Фихте. Поканен е в университета в Йена.

От 1794 до 1799 година Фихте изнася лекции в Йенския университет. За първи път представя публично цялостната формулировка на своята философия. По-късно отива в Берлин, където се сближава с Шлегел, Шлайермахер и Новалис, който е голям негов почитател. Изнася публични лекции. По време на своя престой там, става член на масонската ложа и остава такъв до края на живота си.

През 1805 година е Йохан Готлиб Фихте назначен за професор в Ерланген. По-късно се връща в Берлин и продължава своята литературна дейност. Със създаването на Берлинския университет през 1809 година Фихте получава катедрата по философия. Три години по-късно напуска.

Йохан Готлиб Фихте умира от холера (или тиф) на 29 януари 1814 година в Берлин. Бил е заразен от своята съпруга, която се е разболяла, лекувайки войниците във военните болници.

Като личност Фихте е бил с много силен характер, отличаващ се с единство и цялостност, бил е много честен и справедлив. Въпреки силния си стремеж към независимост е притежавал забележително самобладание и именно това е основното му качество. Якобс говори за „логически фанатизъм“ на Фихте, тъй като не е притежавал голямо въображение.